Защо идеите на Пауло Фрейре не успяха да се разпространят до този момент?

Защо идеите на Пауло Фрейре не успяха да се разпространят до този момент?

Този въпрос ми задава моят колега и ме поглежда с очакване. След кратко ровене из мрежата за запознаване с материята, се опитвам да отговоря.

Мисля, че има предвид Пауло Фрейре (Paulo Freire), бразилския педагог и философ, автор на „Педагогика на подтиснатите“ и ако говорим за него, то причините идеите му да не станат масови в световен мащаб са много и комплексни.

Те са радикални

Фрейре развива своите възгледи в контекста на една Латинска Америка през 60-те и 70-те години притисната от военни хунти и преврати, затова са силно обвързани с борбата срещу колониализма, диктатурите и социалното неравенство. Това ги прави по-трудно преносими в общества, където образованието е тясно свързано с държавна и икономическа стабилност.

Политически неудобни

Педагогиката му често се възприема като политическа или идеологическа, защото насърчава „процеса на осъзнаване“ и критиката към властта, тя е гледана със съмнение в страни, където образованието се разбира повече като инструмент за дисциплина и икономическа подготовка, отколкото като пространство за социална независимост.

Сблъсък на педагогически модели

В световен план доминира моделът на масово, стандартизирано, резултатно ориентирано образование, тясно свързан с икономическа ефективност и измерими резултати. Идеите на Фрейре са диалогични, бавни и изискват голямо участие на общността. Това влиза в противоречие със системи, които търсят бързи и сравними резултати.

Лингвистични и културни бариери

Дълго време трудовете му са били достъпни само на португалски и испански. Макар че днес са преведени на много езици, разпространението им в академичните среди не е съпроводено с реална промяна в образователните системи и преподавателската практика. 

Географска и геополитическа отдалеченост

Идеите, произлизащи от Латинска Америка, Африка или Азия, традиционно са маргинализирани в глобалния академичен дискурс, където англо-саксонският свят доминира. Това също е забавило познаването и масовото разпространение на Фрейре.
Въпреки това, в някои академични среди и в програми за алтернативно образование неговото влияние е много силно. Някои негови принципи като ученето чрез диалог и критическо мислене днес се откриват в модерни практики, но често без да се споменава неговото име.

Опитвам се да направя сравнение между идеите на Фрейре и съвременните образователни модели, за да видя по-ясно защо масовите системи ги избягват.

Каква е ролята на учителя?

За Фрейре учителят е помощник и участник в диалога. Той учи заедно с учениците, а не изпълнява ролята на източник на знание, докато за масово познатите ни системи учителят е авторитет, който предава съдържание като от учениците се очаква да го възпроизвеждат.

А ролята на ученика?

Фрейре определя ученика като активен субект, който създава знание чрез преживяванията в социалния им контекст. И отново масово познатите системи поставят ученика като обект, в който се влага готово знание, оттам и участието му е ограничено до следване на инструкции, зададени от учителя.

Тогава целта на образованието е?

За Фрейре е освобождение чрез критическо осъзнаване, в този процес учениците трябва да осмислят и променят социалната си реалност. Докато за масовите системи това е подготовка за пазара на труда, социална интеграция и изпити. Целта е измерим успех и конкурентоспособност в системата.

Тогава каква е методологията?

Фрейре залага на диалог, фокусиране върху решаването на конкретни задачи, колективно търсене на смисъл. Важно е съдържанието да е свързано с реалния живот на учениците. За масовите системи това са стандартизирани учебници, тестове, програми, а материалът често е откъснат от конкретния житейски опит.

Има ли отношение към властта и социалната структура?

Фрейре залага на образованието като политически акт, който или поддържа потисничеството, или го разрушава. В масовите системи образованието е официално представено като неутрално и обективно, макар че на практика често възпроизвежда модела на социалните йерархии.

Извод?

Виждам, че педагогиката на Фрейре изисква време, диалог и включване на учениците като равностойни участници в учебния процес. Точно това е трудно приложимо в системи, в които приоритет са бързите резултати, международните класации и икономическата продуктивност.

На кой модел бих заложила аз? На една съвременна трактовка в стила на Фрейре. А ти?