За пътищата на децата ни и за реката на тяхното щастие

Скъпи родители, честит първи учебен ден на вас и на вашите деца!

Представете си, че детското развитие е като река - буйна, игрива, често непредсказуема, но винаги търсеща своя път към морето. А ние, възрастните, какво правим? Отклоняваме течението, зидаме язовири и после се чудим защо водата застоява и се вмирисва. Е, не е ли време да разбием бентовете и да пуснем реката да тече свободно?

Как грубостта да не стане учител, а учителят - грубиян

Знаете ли онази приказка за царя, който ходел гол, но всички се престрували, че имал дрехи? Е, при нас напоследък е обратното - децата ни ходят облечени в дрехите на нашето лошо поведение, а ние се преструваме, че не виждаме. Малчуганите са като гъби - попиват всичко наоколо, особено онова, което не искаме да попиват. Покажете на детето как да нагрубява с думи, после му кажете да не го прави, докато вие псувате - ето това е педагогически майсторлък, достоен за медал!

Когато възрастните около децата се държат все едно вежливостта е заразна болест, от която всеки трябва да се пази, какво очакваме да се случи? Ако децата растат в среда, в която крясъкът замества разговора, а юмрукът - ръкостискането, нали няма после се чудим защо малкият Пешо предпочита да решава споровете за играчките по начините, изполвани едно време от пещерните хора.

Но пък винаги идва времето и на доброто - решението е толкова просто, че чак боли! Вместо да учим децата какво да НЕ правят, нека им покажем какво ДА правят. Когато татко се удари в масата, вместо да изрече онова "вълшебно" сквернословене, може да каже: "Ох, масата ме посрещна малко по-силно днес!" Смешно? И да не стане смешно от първия път, опитайте отново. Децата обичат смешното и го помнят. Когато мама е ядосана на съседката, вместо да я нарече с "поетични" имена, може да каже: "Госпожа Иванова днес е решила да упражнява своето право да бъде особено... издокарана." Децата получават шанса да научат, че можем да изразяваме чувствата си без да наранаваме другите.

Можете ли да създадете у дома празник на добрите думи? Само си мислите, че сте уморени. Вие можете да бъдете въодушевени . Всяка вечер всеки казва по нещо хубаво за другия. Отначало ще е като да карате крава да танцува валс, но след време ще стане навик. И знаете ли какво? Децата обичат игрите - направете състезание кой ще каже най-смешния комплимент или кой ще разсмее другия без да го обиди. "Татко, косата ти днес прилича на гнездо на прелетна птица!" е много по-добре от "Татко, оплешивяваш", например.

На училище като във фабрика за послушни овчици или като сред градина за диви цветя?

Ех, училището! Това чудно място, където учим децата да седят мирно по шест часа, да не говорят без разрешение и да не задават въпроси, които не са в учебника. И после се чудим защо израстват едни такива хора, които не могат да вземат решение без началника си, дори за това дали да си пият кафето с мляко или без захар.

Спомних си за един учител, който казваше: "Децата са като саксийни цветя - трябва да растат в определена форма." Е, аз пък казвам - децата са като полски цветя! Нека растат накриво, нека се разпростират, нека търсят слънцето по свой начин. Да, градината няма да изглежда като от списание. Ще изглежда недовършена, може би, но ще е жива, истинска и със своя си особена красота.

Представете си училище, където вместо "Тихо! Слушайте!" се чува "Хайде, разкажете какво мислите!" Където грешката не е червена бележка в тетрадката, а повод за смях и ново откритие. "Браво, Марийке, откри нов начин как да НЕ се решава тази задача! Сега да намерим заедно как се решава!"

Учителите могат да превърнат часа в приключение. Вместо "Днес ще учим за Паисий Хилендарски", какво ще кажете за "Днес ще разследваме загадката на монаха, който "пуснал будилника" на цял един спящ народ. И това само с една книга! Представяте ли си?" Историята се превръща в детективска загадка, математиката - решаване на пъзели, а българският език - магия за създаване с думи на картини, че даже и на цели светове.

Какво ще стане, ако децата работят заедно по измислени задачи, но такива, които са пренесени от истинския живот. "Представете си, че трябва да организирате рожден ден за баба си с 50 лева. Как ще го направите?" Ето ви математика, икономика, планиране и съчувствие в един урок! И най-хубавото - няма грешен отговор, има само по-добри и по-лоши решения.

Домът е вашата лаборатория за щастливи опити

У дома можем да създадем малък рай за любопитството. Превърнете кухнята в лаборатория - "Какво ще стане, ако сложим сода за хляб в оцета?" (Не се изненадвайте, ако на кухненкската ви маса изригне вулкан. Сигурно ще има и много смях!) Всяка грешка е повод за празнуване - "Поздравления, откри как да НЕ правим палачинки! Следващия път ще пробваме друго!"

Създайте семеен съвет, където и най-малкият има право на глас. Да, петгодишният може да предложи да ядете сладолед за вечеря. Вместо "Не става!", опитайте с "Интересна идея! Но какво ще кажеш първо да хапнем нещо, което ще даде сила на мускулите ни, а после - сладолед за десерт?" Детето се чувства чуто и ценено, а вие сте спечелили битката без война.

Вечерта, вместо онова изтърканото "Какво учихте днес?", питайте "Каква беше най-голямата глупост, която направи днес?" и разкажете и вашата. Смехът лекува всичко, а когато децата видят, че и възрастните грешат и се смеят на грешките си, светът става по-малко страшен.

И накрая заключенията (или как да не заключваме децата)

Скъпи родители и учители, децата не са глина, от която да правим каквото си поискаме. Те са семена, които носят в себе си цялото дърво. Нашата работа не е да ги оформяме, а да им дадем добра почва, вода и слънце.

Когато махнем камъните от пътя им - грубостта, страха от грешки, задължението да бъдат като всички други - те ще пораснат силни и красиви, всяко по свой начин. Ще имаме гора от различни дървета, а не плантация от клонинги. А ако ги научим и как да се трудят, още по-добре. Ще получат шанса да разберат, че човекът, който е рамо до рамо с тях, който не се труди, може да бъде научен. Даже може да се огледат и да помислят какво правят и управниците ни, докато не работят.

Помнете - детето, което днес пита защо небето е синьо, утре може да открие нов цвят. Детето, което днес не може да седи мирно, утре може да стане великият пътешественик или танцьор. А детето, което днес говори с въображаем приятел, утре може да напише най-хубавата книга на света.

Можем да изгребем тинята. И нека пуснем реката да тече! А когато някой ви каже, че детето ви е прекалено диво, прекалено любопитно или прекалено различно, усмихнете се и кажете: "Знам! Чудесно, нали?"

В края на краищата (даже по-добре в началото на началата), ако искаме светът да се променя към по-добро, не е ли умно и смело да отгледаме деца, които са достатъчно умни и смели да го променят? А и ние можем да им покажем, съвсем скромно, разбира се, на какво сме способни в промяната на света към по-добро. По малко, всеки ден. И всяка вечер след работа и училище.