DeGooglization

Да се дегугализираш е нова дума в българския речник. Възможно е, заради характера на българите, тя да стане все по-използвана.

Да се дегугализираш е смело решение. Обвързано е с риск от загуба на време, клиенти, удобство. Когато имаш бизнес, не е приятно да излезеш от зоната си на комфорт. Аз съм само оператор. Размишлявам над това, което ми казват. Анализирам рисковете и последствията. Понякога положителните последствия може да са повече от негативните. Ключовата дума е – може. Това значи, че не е сигурно. Именно тук идва рискът.

А защо изобщо да поемеш риск и да тръгнеш по непозната пътека?

ИТ светът познава такива случаи. Да се дегугализираш значи да вземеш контрола и сигурността в свои ръце. Звучи неудобно – защото носиш отговорност за нещо, което не е лесно да опазиш.

Усеща се отговорността, че някой може да пострада, ако неглижираш задълженията си. Компанията може да изгуби. Ти може да изгубиш. Може да се изгубят данни, документи, комуникация. Месеци, години работа.

А сега си представи някой друг да носи тази тежка отговорност за твоите неща. Чувстваш ли се по-сигурен? Може би да. Но имаш и друг вариант – да промениш нещо.

Оттук започва промяната.

Дегугализирането за нас беше трънлив път. За мен още повече, като нов работник. Да ти дадат такава задача седмица след като си започнал първата си работа е странно.

„Тия сега не им се дават пари ли?“

После разбрах – идеята е парите да отиват при хората, не към Google.

Започнах да търся. Оказа се, че има доста европейски алтернативи. После си зададох въпроса – защо съществуват?

Не е просто копиране.

Причината е, че информацията често излиза извън ЕС. И когато го чуеш първия път, си казваш: „Е, какво толкова – интернет е.“

Но не е толкова просто.

Когато информацията ти попадне в друга държава, вече не си сигурен не само как се пази, а и по какви правила може да бъде достъпвана и използвана. Тук не става дума само за технологии. Става дума за закони и контрол.

И причините не са само в това къде стоят данните. Има го и моментът, в който не искаш целият ти бизнес да зависи от една платформа. Колкото повече свикваш с удобството, толкова по-трудно после излизаш от зоната си на комфорт. Има го и желанието да изграждаш нещо свое – да го разбираш, да го контролираш, да не стоиш с вързани ръце, ако някой промени правилата.

Удобството е хубаво. Но понякога е зависимост.

Всичко ти е на едно място – комуникация, файлове, работа. Докато работи, не го мислиш. Но в момента, в който се замислиш колко много си дал на едно място, започваш да гледаш по друг начин.

И тогава идва реалността.

При нас най-големият въпрос беше какво правим със старите имейли. Години комуникация, файлове, справки. Не ги ползваш всеки ден, но не можеш да ги изгубиш.

Бързо разбрахме, че не ни трябва „още една поща“. Трябва ни начин да ги запазим, да се търсят, без да плащаме постоянно.

Имаше и реален проблем – един акаунт беше около 50GB. На теория лесно. На практика – не. Thunderbird започна да създава проблеми. И стана ясно, че не търсим просто начин „да го поберем“, а решение, което работи дългосрочно.

Трябваше ни архив.

Истински архив.

Така стигнахме до MailStore Home. Архивира, търси, държи писмата отделно, без да поддържаш излишна структура.

После дойде въпросът къде да стои. Машина – зависимост. Онлайн – пак зависимост. Нещо постоянно активно – усложнение.

Накрая – преносим външен хард диск.

Просто решение. Архивът е при теб. Без абонаменти. Без излишна сложност.

Не беше най-лъскавото решение.

Но беше решение, което работи.

И не създава три нови проблема.