Your blog post

Как и кога в света се заговори за образованието във Финландия?

Финландия започна да печели популярност в края на 90-те и особено след първите резултати от PISA (Програма за международно оценяване на учениците) в началото на 21-ви век, когато резулатите на финландските ученици се оказаха сред най-високи резултати в света по четене с разбиране на текст, математика и природни науки. Това предизвика вълна от анализи и сравнения. Анализаторите започнаха да търсят причините за това защо системата е толкова „успешна“. Появиха се обяснения, с които медиите и политиците направиха образователната система на Финландия известна в целия свят.

Основните причини, които международната общност посочи като обяснение за финландския „феномен“, са няколко елемента, които работят едновремено и свързано помежду си:

• силно фокусирана политика за равен достъп и минимизиране на ранната селекция;
• висок професионален стандарт при подбор и обучение на препадавателите;
• относително малко стандартизирани тестове и голяма автономия за учителя;
• интегрирани социални услуги в училището (безплатни учебни материали, здравни и социални услуги, безплатна училищна храна), които отстраняват външните, "битовите" пречки пред процеса на учене;
• дългогодишни институционални реформи (напр. въвеждане на единно училище — peruskoulu), които доведоха до намаляване на неравенствата в условията и разликите в резултатите. Именно комбинацията от тези практики (а не една единствена „магическа“ политика или действие) направи финландската система интересна за изучаване и вземане за пример.

Как е организирано финландското образование през 2025 г.

Към 2025 г. рамката на системата остава многослойна и ясно структурирана: ранно детско образование и грижи (early childhood education and care), предучилищно образование (pre-primary), основно образование (primary and lower secondary — grades 1–9), горен курс на средното образование (общообразователна гимназия) и професионално образование и обучение (VET), следвани от висше образование и доживотно учене. Законодателните и регулаторни рамки поддържа Националната агенция за образование. Зад организирането стои силно децентрализирана система, в която общините отговарят за предоставянето на училищни услуги (opetushallitus) .

Няколко ключови практики и характеристики през 2025 г.:
• Образователен цикъл 1–9 (peruskoulu) представлява единна структура, в която училището обхваща началното и долната степен на средното образование, като се цели учениците да получат широки базови знания.
• Професионално образование (VET) работи тясно с работодателите и е ориентирано към предоставяне на практически умения и лесно включване в пазара на труда. Реформите през последните години бяха насочени към допълнително ученето в работна среда.
• Учителската професия — подборът и обучението остават строги и престижни. Повечето учители имат магистърска степен или еквивалентна квалификация, дългата практическа практика в училищата на преподаватели е стандарт. Това гарантира много висока педагогическа компетентност.
• Социални услуги в училище (безплатни учебни материали, безплатна храна, здравни и социални услуги и подкрепа). Те продължават да играят ключова роля за равенството и за намаляване на битовите и социалните фактори, които пречат на практическия учебен процес и биха могли да засегнат психичното здраве и спокойствие на учениците.
• Оценяване и тестове — акцентът е поставен върху формиращото оценяване и професионалните преценки на учителя; централизирани национални изпити се използват ограничено (например матура/национален изпит при завършване на горния курс на средно образование), докато широкомащабните стандартизирани тестове не се използват като основен, доминиращ инструмент.

На какво може да ни научи финландската образователна система, ако искаме да постигнем високи резултати в обучението на децата?

От практическата гледна точка финландският опит дава няколко урока, които могат да бъдат прилагани като универсален принцип, като те не са „рецепта“, а по-скоро посока за осмисляне и прилагане на различни елементи, които администраторите и педагозите могат да адаптират към собствения си контекст:

• Инвестиране в хората, а не в тестовете. Качеството на учителите е сърцевината: подбор, висок стандарт академично и педагогическо обучение, развитие и уважение към професията, продължаващо през целия живот. Това означава конкурентен подбор на хората, които се включват в педагогическите програми и системи, подкрепящи и развиващи професионалните качества и растеж. VisitEDUfinn

• Осигуряване на равен старт и социални услуги. Ако децата идват в училище без усещането за проблеми със здравето, храненето или с основните учебни материали, системата може да работи по-ефикасно за всички. Училищната политика за безплатни обяди, здравна и социална подкрепа са част от това.

• Даване на автономия на училищата и учителите при ясно зададени цели. Националните рамки и учебни планове определят очакванията, оставяйки на професионалистите гъвкавост в това как да ги реализират. Този подход без никакво съмнение насърчава творческата нагласа и дава възможност за индивидуална адаптация в зависимост от нуждите и преценката на преподавателя.

• Свързване на учебното съдържание с реални умения и с пазара на труда. Изгражда се силна професионална/практическа насоченост във VET и се развиват партньорства с предприятията. С това се постига подобряване на прехода от учене към работа и се намалява безработицата сред младите.

• Фокус върху равенството, а не стремеж единствено към върхови постижения. Политиките, които намаляват разликите между училищата и между учениците (включително въвеждане на единно peruskoulu) имат дългосрочен положителен ефект върху обществото.

Важно е да се подчертае, че адаптирането на всички тези елементи зависи от политическия, културния и финансовия контекст. Въвеждането на автономия без силна подготовка на педагози, възпитатели или на социални услуги без ресурс може да доведе до обратен ефект.

Как се свързва образователната система с икономиката, пазара на труда, родителските организации и социалните системи на държавата?

Във Финландия образованието е дълбоко вплетено в дейността на икономиката, пазара на труда и социалната държава — това е не просто формална връзка, а функционираща екосистема. Ето някои примери в подкрепа на такова твърдение:

• Икономика и пазар на труда. Професионалното образование (VET) е структурирано така, че да отговаря на потребностите на индустрията: курсове, обучение, основаващо се на практическа работа, сертифицирани компетенции и възможност за преминаване от VET към висше образование. Тази координираност се извършва чрез партньорства между училища/вузове и работодатели и чрез национални и регионални механизми за планиране на уменията.

• Родители и гражданско участие. Културата на доверие и участие прави родителите важен партньор чрез традиционно съществуващи и ясно структурирани форми на родителско участие (училищни съвети, организирани срещи, обратна връзка) и високия авторитет на учителите улесняват сътрудничеството. От друга страна медиите и обществените дебати също така помагат, като поддържат високата чувствителност към въпросите за качеството и равенството.

• Социални системи. Училището не е само място за академична подготовка, а и платформа за предоставяне на услугите на социалната държава (хранене, здравни услуги, специална подкрепа за уязвими групи). Подобна интеграция може да се разглежда като инструмент за социална сигурност и намаляване на пречките пред процеса на учене.

• Политическа и административна свързаност и ангажираност. Националният учебен план и учебната рамка задават целите. Общините организират и финансират доставката на услуги и продукти. Висшите учебни заведения и учителските синдикати участват в непрекъснатото професионално обновяване и развитие на квалификацията и мисленето на педагозите и администраторите в сферата на образованието. Този баланс между национални очаквания и местна ефективност в приложението е ключов за адаптацията към икономически и демографски промени.

Финландският пример може да бъде използван за осмисляне на нуждите и прилагане на промени и подобрения. Колкото повече успеем да разширим погледа си, занието си и разбирането на опита на другите, подобряваме и своите шансове за намирането на по-добри решения за обогатяването на образователните практики, с които разполагаме и системите, в които работим и с които се съобразяваме или желаем да подобрим.